събота, 23 април 2011 г.

Le Bon Macaron


За първи път през живота ми, ми се прииска да крада!!!
Седмица след като се върнах от Париж, вече бях развил неистова абстиненция...към какво ли? 168 часовата липса на френски макарони ме изнервяше, подтискаше и разплакваше на моменти. Тогава видях ТЯХ! Или не, по-скоро ТЕ видяха мен!
Правейки уж здравословен сутрешен джогинг, минах покрай “100 грама сладки”.
Някой от вътре тихичко ме гледаше. Погледнах го и аз. ТЕ сладко се бяха сгушили- в ляво от ябълковия тарт, в дясно от сладкия лимонов киш и точно под кошницата с масленки. Строго подредени в колонки, с леки отклонения, дължащи се на някоя по-голяма черупка, от ляво на дясно: зелени с вкус на шам фъстък,светло жълти с вкус на ванилия, жълти с вкус на лимон, лилави с вкус на виолетка, светло кафяви с вкус на капучино, кафяви с вкус на шоколад, и обратното: кафяви с вкус на шоколад, светло кафяви с вкус на капучино, лилави с вкус на виолетка, жълти с вкус на лимон, светло жълти с вкус на ванилия, зелени с вкус на шам фъстък, и от ляво на дясно и от дясно на ляво и пак и пак и пак..........
Преди да се усетя ближех страстно витрината и слюноотделях. Бяхме толкова близо един до друг и то в България! Страхотно!!! Но, разделяха ни 40см, 1,5см от които стъкло и табелка с надпис 70лв/кг. Еххх.......Тогава разбрах,че съм по шорти и единствените ценни неща у мен бяха няколко ключа от вкъщи и МP3 плейър. Моменталически бях готов да разменя какво ли не за ТЯХ (дори и пръст или ръка). За жалост това нямаше как да стане, поне не и в истинския живот.
Крадеше ми се, и то много!!!

(…следва продължение...)


For the first time in my life, I wanted to steal!
It was just a week after I came back from Paris when I had an unbearable crave. About what, you would wonder.A 168hour lack of French macarons was getting me nervous and in some moments I was even on the brink of crying. Then I saw THEM! Or, to be more precise, THEY saw me.
While I was doing my supposedly healthy morning jog, I passed by the “100gr sweets” Patisserie. There was someone from the inside that was quietly looking at me. I looked at it too. THEY were cutely huddled up next to each other – on their left stood the apple tart, on their right was the sweet lemon pie and right above them was a plate full of butter sweets. THEY were orderly arranged, but with some slight diversions owed to some bigger pieces, and from left to right: pistachio flavoured, vanilla flavoured, lemon flavoured, lavender flavoured, cappuccino flavoured, chocolate flavoured and in the opposite order – chocolate, cappuccino, lavender, lemon, vanilla, pistachio… from left to right, from right to left...again and again...
Suddenly I found myself licking the glass passionately. We were so close to each other, moreover it was happening here- in Bulgaria! It was great! But, we were separated by 40cm, from which 1.5cm was the glass of the shop window and a table saying “70lv per kilo”. Doh. Then I realized that I was wearing just my shorts and the only worthy things I held were couple of keys from home and my music player. I would immediately trade literally everything for THEM (even one of my fingers or an arm). But it wasn’t possible, at least not in the real life.
I wanted to steal. A lot!

(...to be continued…)


XoXo,
G (the other half of beesandbugs)

Етикети: ,

1 коментара:

В 23 април 2011 г., 14:49 , Blogger justbecausefashion каза...

hheheh! i have never tried them!!

Gloria

 

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница